Понякога децата ме питат за неща от историята и живота. Говорим си и се опитвам доколкто мога да им отговарям на въпросите, но става вс по- трудно като се има предвид каква огромна информация циркулира из нета. А повечето от писанята или са манипулация, или са писани от хора, които без интернет биха си били обикновенни глупаци без поле на изява. Пишат се полуистини или на базата на някаква теория-откровенни измислици като ефекта е да се компрометира самата теория, независимо от намеренията на пишещия. Обяснявам им, че историята е област в която не може да се вярва безпрекословно на нищо. Достатъчно е да погледнем назад 20- 30 години и ще видим, че за неща на които сме били очевидци има официална истина, която може да е много по-различна от нашата. Освен това, колкото хора- толкова истини. А наи-найвното е да се мисли, че след години истината ще изкристализира и ще се знае- нищо подобно, ще се знае това което е удобно за момента!
 Сега покрай 24 май си говорихме в къщи за азбуките, за езиците. На какъв език са говорили дедите ни, какви са били самите те- траки, славяни, прабългари, римляни, ромеи, келти или др.  И всъщност не можах да дам някакъв точен отговор. Е, за едно нещо бях абсолютно сигурен. Казах им, че независимо какви гени носят, назвисимо на какъв език говорят и пишат, независимо къде живеят, те ще бъдат манипулирани и трябва да са готови затова. Манипулацията е една и съща, независимо от езика и буквите. 
 Така, че като си чешем езиците е хубаво да си дадем сметка, че и други го правят, макар и другаде, с различна писменост и език. Но всички имаме нещо общо- вярваме  в нашата си истина, в нашата си история!
 
П.с.
Извинявам се, че стилът на писане , особенно в първата част наподобява малко този на уважавания от мен Спараток. Но това си е моята истина, не неговата.